Какъв е личният опит на хората с растящите цени, очакванията им и начините за справяне с инфлацията.

Повишението на цените се усеща от всички, най-силни са притесненията от продължаващ ръст на цените на хранителните продукти, горивата и отоплението.

Намаляване на потреблението е основният начин за справяне с инфлацията. Преминаване към марки от по-нисък ценови сегмент и купуване на продукти на промоция са другите основни реакции.

Детайли ще намерите в Усещане за инфлация

Съществува голям сегмент потребители, за които позитивното мислене, отключващо позитивно взаимодействие с обкръжаващия свят, е необходима предпоставка за пълноценен начин на живот. И не само това – за тях е важно да разказват за личния си опит по темата и да срещат около себе си именно такова поведение.

В потребителската общност bganketa.com, членуващите участници поставят на обсъждане теми, които ги вълнуват. Една от най-обсъжданите дискусии е тази за позитивното мислене.

Някои смятат позитивната вътрешна нагласа за нещо напълно естествено. Други го определят като съзнателно усилие на волята. И в двата случая потребителите определят положителното мислене като начин на живот. То влияе на общуването, работата и ценностната им система. Всички коментират, че позитивното мислене прави живота им по-лесен, а отношенията им с хората – по-стабилни.

Ефект върху работата

Това, което ми прави впечатление в споделените мнения е, убеждението, че позитивната нагласа помага да се постигат набелязаните цели, защото дава вяра в собствените способности. Както казва Диана, участник в bganketa: Положителното мислене е свързано със самоувереността, с убедеността, че можем да решаваме проблемите на всекидневието си по-добре.

Участниците в тази дискусия посочват, че позитивната нагласа ги мотивира да търсят повече възможности и да извличат полза от всяко начинание. Позитивното мислене ги вдъхновява да предприемат нови дейности. Или, ако цитирам Мариана от bganketa: Позитивно мислещият човек възприема положително себе си и другите; убеден е, че това, което има като реална цел, ще го постигне; доверява се на собствените си сили; цени това, което прави и не изпитва страх при ежедневните препятствия.

Ефект върху разрешаване на проблеми

Потребителите откриват голяма полза от позитивното мислене в ситуации, в които се изправят пред проблемите на ежедневието. Основното мнение е, че положителната им нагласа им помага по-лесно да  приемат неизбежните трудности и да преодоляват проблеми от различен характер, да разрешават сложни казуси и откриват алтернативи.

Някои също така коментират, че стресът е основен спътник в ежедневието. Те считат позитивното отношение към заобикалящата среда за лекарство, което намалява негативните ефекти от напрегнатите ситуации.

Ефект върху комуникацията

В общуването позитивната нагласата се изразява в положителни думи, интонации, обръщения. Усмивката е задължителна. Както казва Калин в дискусията: Факт е, че човек винаги набляга на лошите неща, дори и те да са в пъти по-малко от хубавите. Просто трябва да се усмихваме и смеем повече, дори и без видима причина. Усмихнатият човек общува по-ефективно, а неговите мисли и действия се възприемат по-добре.

Положителната нагласа е енергия, която разпространяваш около себе си. Когато е настроен позитивно човек, казва Ева, той излъчва позитивна енергия и това е дори видимо за нашето око. А също така, част от тази енергия се предава на околните.

Стратегия за успех

Винаги общувайте с хора, които мислят положително, които ги е грижа, които да се стремят да са винаги полезни, да насърчават, да вдъхновяват, да са състрадателни! Венета, участник в bganketa

Мнението, че човек трябва да се заобикаля с положително настроени хора е често срещано. Участниците в тази дискусия споделят, че това е личната им стратегия за успех. Според тях позитивно настроените хора се стремят да правят добро, да споделят и да помагат. Така повлияват на обкръжението си в положителна насока. Участниците в дискусията смятат, че отношенията с хора, споделящи ценността на позитивното мислене, им помага да израстват и прави живота им по-щастлив.

Кой казваше, че в нашето общество доминира хейтърската култура? Така изглежда само във форумите.

Беше 2005 година. В редовните ни панелни потребителски изследвания забелязахме трайна тенденция на промяна в начина на пазаруване на мъжете.

Традиционно се приемаше, че пазаруването не е любима дейност на мъжете. Те я отбягват винаги, когато е възможно, отлагат, докато могат, а когато все пак се наложи, извършват, без да губят излишно време. Избират функционално и ако въобще имат някакви емоции, свързани с пазаруването, това са най-вече раздразнението и досадата.

Но докато анализирахме как пазаруват българите, установихме, че сред шопингхолиците у нас се откроява ядрото на 25-44 годишните мъже . От близо милион и двеста хиляди българи, които определяме като шопингхолици, 38% са мъже, половината от които от 25 до 44 години.

За тях пазаруването е удоволствие, те купуват повече от планираното, харчат вместо да спестяват, а когато не им достигат парите, купуват на кредит.

Струва ни се интересно да хвърлим поглед назад и да чуем какво мислят случайно избрани представители на метросексуалните мъже.

Можете да го направите като видите това видео. То беше показано на годишния фестивал на асоциацията на рекламните агенции.

Ще се радваме да чуем какво мислите вие, че се е случило с този потребителски сегмент. Дали още съществуват?

Какво мотивира хората в техния избор на марка? Това е един от основните въпроси, пред които се изправя всеки маркетолог.

Психографската сегментация e изследователски инструмент, който позволява да се постигне по-дълбоко разбиране на основните мотиви на потребителите.

Тази сегментация използва променливи, свързани с личностните черти, ценностните нагласи и начина на живот и определя споделените характеристики на специфична група хора, показващи защо те правят своите избори в живота и обяснява навиците им на пазаруване.

Психографската сегментация на българския потребител, която правихме наскоро, е базирана на данни от националния ни панел.

Някои от психографските типове, които открихме, са много специфични за българската култура и обясняват много от противоречивите развития в обществото ни.

Най-общо казано, тази сегментация може да ни служи като пример за ползите от психографията за създаване и развитие на продукти, позициониране на марката и комуникация.

Психографията в създаването и развитието на продукт

Целият процес на създаване на нов продукт започва с идеята за определена нужда. За успешния продукт най-добре е тази нужда да бъде споделена от по-голяма група хора. Демографската група е твърде обширна. С концентрирането върху конкретен психографски сегмент идеи, които откриваме отговарят на нуждите на еднородна целева група. Същевременно психографският сегмент обхваща значителна като размер част от населението, центирана върху общи ценности и начин на живот.

В управлението на марката и комункацията

Психография може да се използва за разгръщане на история на марката, която да съответства на ценностите и начина на живот на потребителя.

И да комуникира послание, което да бъде чуто.

Психографската сегментация на българското население разкрива седем основни типа: конформисти, индивидуалисти, традиционалисти, реформатори, успели, популярни и комуникатори.

Конформистите формират най-големия сегмент. Тяхната отличителна характеристика: лесно се влияят от това какво другите мислят. Конформистите не отстояват себе си, а следват груповото поведение. Има известен негативизъм в нагласата им: те не очакват много от бъдещето и се чувстват нещастни. Това е свързано с ролята и мястото им в обществото – чувстват се неуспешни, не харесват работата си и освен това имат ниски доходи. Половината от тях работят, 15% за безработни и 30% са пенсионери. Следователно цената е доминиращ фактор в избора им на марка.

Индивидуалистите: както може да се очаква, те са фокусирани върху отстояването на своето мнение и воля. Интересна местна черта е повлияването от консерватизма – индивидуалистите търсят стабилност и не харесват промените. Наблюдава се също известна доза негативизъм в отношенията им с останалите – те нито търсят, нито приемат чуждо мнение и не са загрижени как действията им ще повлияят на другите. Най-интересното е, че накрая те се чувстват разочаровани. Този местен индивидуалистичен тип може да бъде открит във всички възрасти, като се открояват две групи с висока концентрация – активните 25-44-годишни и хората над 65 години. В своите потребителски навици индивидуалистите са рационални, не са склонни към импулсивни покупки и задоволяване на нуждите си с кредит. Най-малко се доверяват на рекламите. Това е трудна целева група и за радост обхваща само 10.9% от населението.

За да преминем към по-позитивна гледна точка, нека погледнем към традиционалистите. Тяхната основна характеристика, ориентацията и предпочитанието към познатото и близкото, е отчасти обяснима от факта, че половината от тях са пенсионери. Традиционалистите са по-щастлива група с верни приятели и добро семейство. Имат малко пари, но разполагат с много свободно време. Що се отнася до потребителското поведение, те са ценово чувствителни и участват в промоции.

По-младата версия на традиционалистите са комуникаторите. Тяхната сила се крие в кръга им от приятели. Те са одобрявани от хората и заобиколени от верни приятели. Комуникатори могат да бъдат открити сред всички възрастови групи със силно присъствие сред 35-64 годишните. Професионално те са уверени и компетентни, дори да не са постигнали успех и финансова сигурност. Комуникаторите възприемат своя доход като нисък, докато всъщност получават над средната заплата. Имат много интереси и хобита. Не се отличават със спестовност. В избора си на марка са по-склонни да се обърнат към приятели за съвет и но веднъж харесала едно марка, те остават с нея.

Успелите са постоянно усъвършенстващи се, пълни с вяра в себе си и идеали. Те имат вече постигната професионална компетентност и финансова стабилност. В този сегмент най-многобройни са хората с високи доходи, макар те сами да не се определят така. Две трети са между 25 и 54 години. Стилът им на живот се отразява и в харесваните жизнерадости музикални стилове – данс, поп, диско. Те са наясно с предложенията на пазара, четат етикетите на продуктите, харесват появата на нови марки и използват рекламите за ориентир, без да им се доверяват напълно.

Най-щастливият тип българи определено са реформаторите. Уверени в себе си, те се забавляват и развиват, намират доходите си за достатъчни, определят се като модерни и търсят промяна. През повечето време можете да ги намерите навън – в заведения, на концерти, във фитнес залата или на спортното игрище. Те са отворени към света индивидуалисти и са сравнително млади, близо две трети са до 34 години. Реформаторите намират удоволствие в пазаруването и са склонни да купят на кредит. В избора на марка се ръководят от качеството, рекламите въздействат на мнението им, а познатите им често се обръщат към тях за съвет.

Популярните се чувстват харесвани и приети от голям кръг от приятели и познати. Те следват модните тенденции и се интересуват от технологии. Финансово са осигурени. Вътрешно са неспокойни, недоволни от това, което са постигнали досега и от семейня си живот. Основната част са до 54-годишни, 30% са до 24-годишни. Чести посетители на заведенията, те също имат доста хобита. Слушат бунтарска музика. Обичат да пазаруват, дори и на кредит, но умерено. Не са подозрителни към рекламите, но нямат търпението да изгледат докрай рекламния блок.

В сравнително кратката история на маркетинга видяхме пълното завъртане на колелото.

В началото марките бяха част от един желан свят, който можеше да изглежда по-привлекателен от реалния. Символното значение, което марката добавяше към живота на потребителите, означаваше повече от всяко функционално предимство. Рекламите бяха вълшебни приказки, които отваряха вратите към цветно, блестящо и примамливо място.

Години наред потребителите приемаха марките без условия и въпроси, правеха ги част от живота, навиците и спомените си.

Но любовната история е на приключване. Потребителите започнаха да оценяват, да обмислят възможности и да търсят потвърждение. Виждаме как връзката потребител-марка се преобръща.

С увеличаването на силата на потребителите, марките се приземиха в света на обектите. Те станаха продукт на реалността и с това започват да подлежат на валидация. Обещанията на марките се поставят под въпрос. Да кажеш, че си добър за мен не е достатъчно, трябва да го докажеш.

От друга страна, във времето на своята най-голяма сила, някои марки дадоха обещания, които не могат да спазят. Докато разочароващият опит се трупаше, все повече потребители осъзнаваха, че е възможно тези обещания да са просто необосновани твърдения. Доверието им в тези марки ерозира.

Междувременно бързо и значимо се промениха правилата на света, в който живеем и начините на съществуване. Интернет направи нещата достъпни, хората овластени. Потребителите придобиха нови средства за социално взаимодействие. Участието в групи и общности, четенето на коментари, писането на постинги – всичко това прави едно мнение, чуто от много хора.

Духът на времето, в което живеем, носи споделяне, отвореност и бързо общуване. Новата култура е диалогична.

Какво означава това за бранд мениджъра? Все още има да разказва история, но историята на марката не е негово екслузивно творение. Потребителите на тази марка имат глас и го използват: да добавят стойност към марката или… да я дискредитират.

От голямо значение е да влезеш в ангажиращ диалог с потребителя.

Основата е в знанието за потребителя, в преживяването на потребителския опит. Изследователските методологии, които ще ви помогнат да навлезете в съзнанието на хората, които купуват (или не купуват) вашата марка са етнографията, креативните групи и други качествени методи. Да имате онлайн потребителска изследователска общност, в която да можете да слушате, наблюдавате и да участвате в диалог с потребителите, е нов метод, който също можете да опитате.

На второ място е постоянното адаптиране на продуктовите предложения. Живеем във времена, в които потребителите изразяват индивидуалните си нужди. И имат идеи! Не се колебайте да ги използвате за създаването на нови продукти, за подобряване на съществуващото си портфолио. Имайте готовност да персонализирате, колкото е възможно повече.

И на трето, автентичността в комуникацията. Имайте предвид новата реалност: марката се приема за равна на потребителя и вие се намирате в ситуация, в която диалогът се води между марката и всеки един потребител.

Коректността и честността никога не са били по-важни. Сгрешеният етикет или присъствието на грешна съставка върху етикета се забелязват. Грешното изречение сред текста със ситен шрифт се забелязва. Новините циркулират бързо и надалеч.

Свързването с осъзнатия и активен потребител става по различен начин и от напълно променена гледна точка.