<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>Arbitrage Research &#187; Case Study</title>
	<atom:link href="http://arbitrageresearch.com/bg/category/case-study/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://arbitrageresearch.com/bg</link>
	<description>Маркетинг изследователи, вдъхновявани от обикновените неща, които правят хората</description>
	<lastBuildDate>Tue, 09 Nov 2021 14:07:16 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
		<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
		<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=3.9.40</generator>
	<item>
		<title>Идентифицирането на потребителя с марката: Води ли до по-силна връзка и лоялност?</title>
		<link>http://arbitrageresearch.com/bg/%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d1%84%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d1%82%d1%80%d0%b5%d0%b1%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%8f-%d1%81-%d0%bc%d0%b0/</link>
		<comments>http://arbitrageresearch.com/bg/%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d1%84%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d1%82%d1%80%d0%b5%d0%b1%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%8f-%d1%81-%d0%bc%d0%b0/#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 20 Oct 2018 23:33:01 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Диана Попски]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Case Study]]></category>
		<category><![CDATA[Лоялност]]></category>
		<category><![CDATA[Маркетинг]]></category>
		<category><![CDATA[Потребителска психология]]></category>
		<category><![CDATA[Управление на марката]]></category>
		<category><![CDATA[Връзката марка-потребител]]></category>
		<category><![CDATA[Идентифициране на потребителя с марката]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://arbitrageresearch.com/bg/?p=3679</guid>
		<description><![CDATA[На теория идентификацията на потребителя с марката е определящ фактор за силна връзка и лоялност към тази марка. В нашите изследвания искахме да потвърдим дали идентификацията на потребителя с марката има роля в изграждането на връзката с марката, в установяването на лоялност и склонност да се плати по-висока цена. Тестовият ни модел на идентифицирането на потребителя с марката включва: самоидентичност, групова идентичност, общи ценности, стремежи.
]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<section class="wpb_row vc_row-fluid">
	<div class="vc_span12 wpb_column column_container">
		<div class="wpb_wrapper">
			
	<div class="wpb_text_column wpb_content_element ">
		<div class="wpb_wrapper">
			<p>Добре установено е, че чрез марките потребителите изразяват себе си. Когато използват някоя марка, качествата и образа, асоциирани с нея, се добавят върху възприятията, които потребителят има за себе си. Използването на марката изразява кой си или какъв искаш да бъдеш.</p>
<p>Потребителите често предпочитат марки, които излъчват сходни образи с образа, които имат за себе си. Освен това, хората са склонни да подобряват образа, с който останалите ги възприемат. Продуктите и марките често се ползват като инструменти на символна комуникация в социалните взаимодействия, за да излъчат желания образ.</p>
<p>На теория идентификацията на потребителя с марката е определящ фактор за силна връзка и лоялност към тази марка.</p>
<p>В нашите изследвания искахме да потвърдим дали идентификацията на потребителя с марката има роля в изграждането на връзката с марката, в установяването на лоялност и склонност да се плати по-висока цена.</p>
<p>Искахме също да разберем дали идентификацията на потребителя с марката е еднакво важен фактор в различни индустрии и продуктови категории.</p>
<p>Изследването обхваща 10 индустрии / категории: авиокомпании, автомобили, козметика, финансови услуги, храни, търговски вериги, безалкохолни напитки, алкохолни напитки, технологии, телекомуникации.</p>
<p>Проучихме различни нива, на които марките могат да се свържат с потребителите:</p>
<ul>
<li>Идентификация на потребителя с марката: самоидентичност, групова идентичност, общи ценности, стремежи</li>
<li>Преживявания и емоции</li>
<li>Полезност: качество, служи за постигане на цели</li>
</ul>
<p>Тестовият ни модел на идентифицирането на потребителя с марката включва четири проявления: първото е самоидентичността, когато потребителят намира сходства между себе си и образа на марката. Тествахме също групова идентичност – дали ползването на марката създава усещането, че принадлежиш към определена група. Ценностите, споделяни от потребителя и от марката, са следващият вариант, който включихме. Четвъртият израз на идентифицирането на потребителя с марката е свързан със стремежите – дали марката изразява начина на живот, към който се стремиш.</p>
<p>Четирите форми на изразяване не се оказаха еднакво важни за определяне на връзката с марката: самоидентичността, следвана от общите ценности с марката имат роля в повече категории. Освен това открихме разлики между категориите: самоидентичността определя връзката с марката в индустриите телекомуникации и търговски вериги, в категориите храни и безалкохолни напитки, докато груповата идентичност се прояви като важна само за телекомуникациите и алкохолните напитки.</p>
<p>Общите ценности на марката и потребителя са определящ фактор за връзката с марката в автомобилната индустрия, финансовите услуги и алкохолните напитки. И последният вариант на идентификацията на потребителя с марката, стремежите, работи за козметичните продукти и при търговските вериги.</p>
<p>Като цяло, идентификацията на потребителя с марката е по-силен фактор от преживяването и полезността (основно качеството) за изграждането на връзка с марката при авиокомпаниите, алкохолните напитки, автомобилите и търговските вериги спрямо останалите категории, които изследвахме.</p>
<p>Когато става дума да се плати по-висока цена, груповата идентичност и стремежите са определящи сред повече категории. Груповата идентичност – при авиокомпаниите, финансовите услуги, търговските вериги и безалкохолните напитки. Стремежът към определен начин на живот определя склонността да платиш повече в автомобилния сектор, храните, козметичните продукти и технологиите. Общите ценности с марката са важни при финансовите услуги, телекомуникациите и алкохолните напитки. Самоидентичността е движещ фактор само при козметичните продукти и телекомуниациите.</p>
<p>Доста е интересно да се види, че идентификацията на потребителя с марката като цяло определя в по-висока степен склонността да платиш по-висока цена от преживяването &amp; емоциите и от полезността във всички индустрии с изключение на бързооборотните стоки.</p>
<p>Лоялността (измерена като намерение за бъдеща покупка) изглежда слабо повлияна от идентификацията на потребителя с марката. Факторите на полезността, и най-вече качеството, са определящи в по-голяма степен за изграждането на лоялност сред тестваните показатели.</p>

		</div> 
	</div> 
		</div> 
	</div> 
</section>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://arbitrageresearch.com/bg/%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d1%84%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d1%82%d1%80%d0%b5%d0%b1%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%8f-%d1%81-%d0%bc%d0%b0/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
