Всекидневните ни ритуали

Всичко в човешкия живот се случва в определен ритъм. Самият ни живот се разгръща циклично.

Природният ритъм е добър пример за циклите и техния балансиращ и регулиращ ефект. Редуват се дни на работа с дни на почивка, сеитба и жътва, слънце и дъжд. За селския човек слънчевите дни са за коситба, дъждовните – за почивка. Някога животът на повечето хора е бил обвързан с природния ритъм и е протичал в естествена хармония.

Градският ритъм е далеч от равномерността на природния и е подчинен на други условности. В него индивидът има ролята да сложи ред.

Съвременният живот е изпълнен с непрестанно движение и промяна. Периодите на преход създават напрежение и несигурност, през които които отделният човек трябва да премине като през изпитание и да излезе прероден и трансформиран. Той и тя самостоятелно намират механизми, които да им помогнат да преминат и да фокусират преживяването.

Ритуалите са такъв механизъм и изпълняват тази функция да фокусират преживяването и да съдействат за трансформацията на участника в него.

В този кратък и търсен промеждутък човек навлиза в защитено пространство.

Отварянето на интернет страницата на вестник те връща в неделната сутрин, след пазара, когато всички са насядали около масата в кухнята или на дивана в хола, пият кафе и четат новините. Връщането към вече изпитано щастие дава надежда за щастливото бъдеще. Едно обичайно действие, като четенето на новините в интернет изданията сутрин, е натоварено с допълнителен смисъл и специално значение. Една от функциите му е да даде на участника в него спокойствие и сигурност.

В предишни времена и епохи, ритуалите се практикуват колективно, отделният човек участва заедно с други хора в ритуалното действие. Това е така както за сакралните, преживявани през религията церемониални действия, така и за всекидневните ритуали, свързани с големите преходи, като раждане и смърт, за по-малко драматичните, като завършване на образованието, женитба, пенсиониране. И до днес те продължават да се изпълняват по общоопределен ред и церемония и съпреживяни заедно от група хора.

Всекидневният живот в съвременния свят, обаче, е изпълнен с множество малки преходи от едно състояние към друго, които следват с понякога непоносима бързина. В един ден освен прехода от сън към работа и от работа към дома и срещата с приятели, може да се случат милиони изненади, добри и лоши, които съдържат голям потенциал за индивида да създаде свои собствени ритуали, които да му помогнат да устои на ветровете на промяната, да успокоят усещането за непознатото и различното и улеснят процеса на преход.

В други случаи човек търси действия, чието изпълнение да доведе до положителна промяна към ново, по-добро състояние, с които да създаде желания от него собствен малък свят.

В тези по-малки моменти на преход индивидът има най-голяма власт да създава свои ритуали и да намери свои механизми на справяне. Новото днес е именно, че хората създават и практикуват подобни повтарящи се, изпълнени със символно значение и силно преживяване поредици от действия. Често те са видоизменена форма на нещо, което се практикува от други хора, научено, прочетено или интуитивно достигнато.

В друг тип ритуал, наследник на сакралните ритуали от миналото, и както открихме практикуван днес често насаме, по собствен начин и с индивидуална форма, участникът търси връзка с универсалната сила, така както я разбира. В този момент миналото и бъдещето преливат в настоящето и човек излиза извън пределите на преживяването тук и сега. Този кратък момент действа с отрезвяваща сила. Като се свързва с дълбоката си същност, човек намира подкрепа и осъзнава преходността на настоящите си тревоги.